KSS_0588 copy

Сред розовите масиви

Отдавна исках да снимам децата на масив с маслодайна роза. Има нещо вълшебно и толкова българско в розите…
Уханието е уникално и дълготрайно, мечтание…
Имахме една единствена възможност за тази сесия, в предходните дни времето беше ужасно – валеше, розите не цъфтяха, а в неделя трябваше да закарам децата при бабите им на гости. И така на път за Ловеч и Плевен, „поотбихме“ през подбалканския път, по който ясно личаха следите от проливния дъжд, но аз упорито продължих. Стигнахме до розоварната, откъдето се оказа, че ни очакват 10 минутки разходка, по калния път до самите рози. С Мони веднага се екипирахме с гумени ботуши, а Еличка я понесох на ръце. Е, оказаха се по-малко минутки, но бяха достатъчни бялата риза да бъде окаляна, но какво толкова, друга няма, сега сме тук! За мой огромен късмет времето беше изцяло на наша страна – аз обичам да снимам на облачна/дифузна светлина и след дъжда тя беше точно такава, макар че всичко беше мокро и кално около нас. Естествено отне ни повече от предвиденото време и точно когато приключвахме снимките с носията слънцето започна безжалостно да блести в небето… А ние се отправихме към Ловеч, аз – доволна, че успях да реализирам тази идея, децата доволни, че съм ги оставила на мира и отиват при бабите си :).

Leave a reply